Сия Колковска Както всички знаем, съществителните нарицателни имена от м. р. ед. ч. при функционирането си като подлози, приложения към подлози или в съставни именни сказуеми след глаголите съм, ставам и др. в изречението получават пълен член, а при употребата … Продължи
Илияна Гаравалова Първото, което изниква в ума ни, когато стане дума за трудности в българския език, е книжовното правило за употреба на пълен и кратък определителен член при имената от м. р. в ед. ч. На практика обаче изборът между … Продължи
Симеон Стефанов В последно време с огромен интерес следим едно кулинарно предаване по телевизията. Предаването е поредното свидетелство, че хората обичат да поставят оценки на околните. Оценяването вероятно ги кара да се чувстват по-способни, по-умни, по-значими. Но когато оценяваме, също … Продължи
Кристияна Симеонова От гледна точка на правописа на термини с променливо я много интересни са случаите на думи с две или повече ударения, при които е възможен дублетен изговор и съответно дублетен правопис. Това обикновено са сложни думи с главно … Продължи
Марияна Цибранска-Костова Наречието е неизменяема част на речта и най-общо казано уточнява обстоятелствата, при които се извършва глаголното действие (работих вчера), количеството предмети (малко тетрадки) или степента на проява на даден признак (много хубав). В редица случаи се образува от … Продължи
Магдалена Абаджиева Съгласно настоящата учебна програма двойният съюз нито – нито се изучава от учениците в шести клас, в граматичния раздел „Съюз“. В учебника на издателство „БГ Учебник“ съюзът нито е описан като прост съюз за отрицание в речевата практика, … Продължи
Кристияна Симеонова От българската граматика знаем, че в зависимост от службата си в изречението думите от мъжки род единствено число могат да се членуват с пълен член –ът или –ят или с кратък член, съответно -а или -я. Правилото е, … Продължи
Симеон Стефанов Като бях малък, много обичах да ходя на куклен театър. Харесваше ми всичко, което включваше този малък ритуал – от вниманието, което ми посвещаваха моите родители, през артистите и декорите, до куклите, които сякаш оживяваха в ръцете на … Продължи
Лора Желева При някои думи от гръцки произход, завършващи на –ия, се наблюдават колебания по отношение на ударението. Много от тях карат човек да се замисли къде следва да постави правилното ударение. При справка в „Официалния правописен речник на българския … Продължи
Кристияна Симеонова Както знаем, променливото Я произхожда от старобългарската ятова гласна, която се е произнасяла като широко Е. В историческия развой на българския език в повечето български диалекти на изток на нейно място се изговаря или Е, или А с … Продължи