възридàвам, -аш, несв.; възридàя, -àеш, мин. св. възридàх, св., непрех. Поет. Рядко. Почвам силно да плача, да ридая. „Кажи ми, чакаш ли ме там?“ / Ще възридае и ще пита, / чело склонила до земята. Яворов.