възмòжен, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който може да се осъществи, да стане, да се случи. Нашият брак с Евгения става възможен. Йовков. Невянка поиска да го задържи, защото се боеше от непредвидени опасности, възможни в такова едно време. Вазов. Възможни пречки. 2. Като същ. ср. възможното — това, което може да се осъществи. Направих възможното. В границите на възможното.
|