въртелèжка ж. Приспособление, което се движи в кръг и служи за игра и забава, обикн. на обществени места. Бяха се спрели двама-трима войници, захласнати в електрическата въртележка. Йовков. || Детска играчка, която се върти. || Прен. Непостоянен човек. А то кметът, кой му вярва нему, и той е такваз въртележка: обръща се накъдето подуха вятърът. Йовков.
|