възвѝвам, -аш, несв.; възвѝя, -ѝеш, мин. св. възвѝх, прич. мин. страд. възвѝт, св., прех. и непрех. Разг. Изменям посоката на движението, завъртам в друга посока; завивам. Той тогава ударил на ляво и възвил назад из друга улица. Вазов. възвивам се, възвия се страд.
|