въдворя̀вам, -аш,.несв.; въдворя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Книж. Правя да настане, да настъпи, да бъде; въвеждам, установявам. Въдворявам ред. Въдворявам тишина. □ Въдворявам на местожителство — заставям някого да живее в определено населено място, като наказателна мярка.
|