въ̀глен м. 1. Късче прегоряло, неизгаснало дърво. На огнището тлееха няколко въглена, покрити с бяла пепел. Ст. Загорчинов. От печката паднаха няколко въглена и изгориха чергата. || Изгаснало черно късче от прегоряло дърво и др. Славка напълни ютията с въглени и ги разпали. Стана на въглен. || Късче дървен въглен за рисуване или писане. Рисувам с въглен. || Разг. Стрит на прах въглен от животински произход, който се употребява като лекарство. 2. Диал. Чернилка по житните растения; главня. □ Жив въглен (диал.) — разгорял въглен. Покрит въглен (прен.) — потаен, прикрит човек.
въ̀глен, -а, -о, прил. Само в съчет. въглена киселина (хим.) — вода, наситена с въглероден двуокис.
|