възнàсям, -яш, несв.; възнесà, -èш, мин. св. възнèсох, св., прех. Остар. 1. Издигам, отправям нагоре. Нему се мярка театър храм, гдето душата да може да възнася своите молитви пред олтара на живота. П. П. Славейков. 2. Прен. Хваля, превъзнасям някого. А ти не смееш нищо да му кажеш, трябва все да му вървиш по угодата, да го хвалиш и възнасяш. Влайков. възнасям се, възнеса се непрех.
|