възмèздие, мн. -я, ср. (цсл.). Книж. 1. Наказание за някаква простъпка; отплата. Той искаше злосторникът да получи законното възмездие. Влайков. Но има грехове, за които възмездието никога не закъснява. Йовков. Заслужено възмездие. 2. Рядко. Награда. Пред тях се не усмихва зрелий плод / и не изгрява закъсняла слава, / възмездие за преживян живот. Лилиев.
|