я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
| яваш
явен
явка
явление
явно
явор
яворов
явствен
явствено
явя
явя се
явявам
явявам се
явяване
|
я̀вно нареч. 1. Без прикриване; открито. Противоп. тайно. Турците бяха настръхнали, никой не смееше да носи явно оръжие, освен ако се преоблечеше и отиваше негде в странство. Цани Гинчев. 2. Очевидно, безспорно, несъмнено. Дядо Петър пое чашата, явно трогнат от това внимание. Йовков. Неприятелят беше отблъснат. От тая минута боят явно почна да отслабва. Йовков. Сега излез! — каза тихо полковник Филипов. Момчето явно без желание се върна обратно. П. Вежинов. Димитър се върти неспокойно на мястото си, явно е, че той иска да каже нещо и не може да се въздържи. Йовков.
|