Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
яваш
явен
явка
явление
явно
явор
яворов
явствен
явствено
явя
явя се
явявам
явявам се
явяване

явлèние, мн. -ия, ср. (рус.). 1. Външната форма, в която се проявява същността, вътрешната природа на нещата. Многообразните явления в света представляват различни форми на движещата се материя. Природни явления. 2. Отделен факт, положение, което се явява, става и може да бъде наблюдавано; събитие, случай. Често явление. Странно явление. 3. Литер. Обособена част от действие в театрално представление, в която съставът на действащите лица не се мени. На тая драма вие знаете вече пролога. Ето ви, в общи черти, няколко от първите ѝ явления. П. П. Славейков. Действие първо, явление трето.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.