Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
яваш
явен
явка
явление
явно
явор
яворов
явствен
явствено
явя
явя се
явявам
явявам се
явяване

я̀воров, -а, -о. Прил. от явор. Не е лудо като други / от селото — / тамбура му яворова / на бедрото. П. П. Славейков. Лете Стефан пасеше стадото си по зелените поляни на Балкана, пладнуваше под дебелите яворови сенки. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.