Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
яваш
явен
явка
явление
явно
явор
яворов
явствен
явствено
явя
явя се
явявам
явявам се
явяване

я̀вен, я̀вна, я̀вно, мн. я̀вни, прил. 1. Който не е скрит, който става или се извършва без прикриване пред други хора; открит. Противоп. таен. Той искаше да отмъсти, но прикрито, защото явната борба с Бойчо го плашеше. Вазов. Гласоподаването е явно и бюлетините се пущат със снопове. Ал. Константинов. Явна вражда. Търг с явно наддаване. 2. Който действа открито. Явен враг. 3. Който не се нуждае от доказване; очевиден, безспорен. По снега виждах вече кървави стъпки от цървули — явните дири на злодейците. Вазов. Скандалът беше твърде явен, за да се прикрива повече. Г. Райчев. Явна грешка. Явна опасност. Явна лъжа.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.