мъглѝв, -а, -о, прил. 1. Който има, който е изпълнен с мъгла. Мъгливите, смръщени мартенски дни като че ли няма да свършат никога. Н. Фурнаджиев. И пак се върна есента, / мъглива, неприветна есен. П. П. Славейков. Безмълвна тишина царува в мъгливото поле и в безлюдното, изоставено село. Йовков. 2. Поет. Който е съставен от мъгла, представя мъгла. С навъсено чело, загърнат в плащ мъглив, / възправя се далеч Балканът горделив. П. П, Славейков. Зимно утро раздира студените мъгливи покрови на нощта. Елин Пелин. Зад рида се обадиха хлопатари на стада татък откъм село, а след малко отвиха и брегове мъглива покривка, и тя се смъкна и повлече надолу по дола. П. Ю. Тодоров. 3. През който не се вижда ясно, като че е покрит с мъгла. И през прозореца мъглив / из вечерния здрач далеко / блуждае поглед. Яворов. Около градската градина накачиха мъгливи фенери с мизерни свещици и ги запалиха. Ал. Константинов. 4. Прен. Който е неясен, неточен, неопределен. Едно мъгливо желание за вдигане на заседанието се четеше по някои лица. Вазов. Мъгливи изрази.
|