мъ̀мря, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Изказвам неодобрение; коря, укорявам, гълча. Когато мъмреше или съдеше за нещо синовете си, те... стоеха пред нея с наведени глави и не възразяваха. Елин Пелин. 2. Говоря неясно, смотолевено; мърморя. Бай Ганьо... току сучи мустаките, току се поуригва в шепа, току мъмри „пардон“. Ал. Константинов. мъмря се страд. мъмри се безл. Но да се правят бележки, да се мъмри, да се говори, нямаше време. Йовков.
|