мъченѝк, мн. -ци, м. 1. Човек, който се мъчи, страда. А хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума да бъдеш, мъченик. Вазов. || Лице, което е претърпяло мъчение за някаква идея. 2. Църк. Епитет на светец, умрял за вярата, като бил измъчван.
|