|
мъ̀рдам, -аш, мин. св. -ах, несв., 1. Прех. Движа, клатя, премествам; шавам. Мълчи, само мърда устни под големите си мустаци и мълчи. Йовков. Клонете на върбата при дядовия Славчов кукуруз не мърдаха. Влайков. 2. Непрех. Сменям си мястото. А дядо Моско пусна корени тук и не мърда. Йовков. Не мърдайте от тука, моля, чакайте, докато се върна. Вазов. 3. Непрех. Разг. Правя усилие да избягна от някакво задължение. Управителният съвет мърда, кръшка, па се съгласи. Чудомир. мърдам се страд.
|