мъжèц1, мн. -жцѝ, след числ. -жѐца, м. Малък израстък на задния край на мекото небце. Изгори ми езика чак до мъжеца. Ц. Гинчев.
мъжèц2, мн. няма, м. Диал. Умал. от мъж. Я виж как брани мъжеца си! ‒ ухили се леля ѝ. Вазов. Мъжец да е, па ако ще и от калец. Погов.
|