Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
м
ма
ме
ми
мл
мн
мо
мр
му
мъ
мю
мя
мъгла
мъглен
мъглея
мъглив
мъгливо
мъгливост
мъгловит
мъгляв
мъглявина
мъгляво
мъглявост
мъдрене
мъдрец
мъдро
мъдрословие
мъдрост
мъдрувам
мъдруване
мъдря
мъдър
мъж
мъжага
мъждеене
мъжделеене
мъжделея
мъжделея се
мъжделив
мъжделиво
мъжделивост
мъждение
мъждея
мъждив
мъждукам
мъждя
мъжемразка
мъжески
мъжествен
мъжествено
мъжественост
мъжество
мъжец
мъжкар
мъжкарана
мъжкарка
мъжки
мъжле
мъжов
мъзга
мъзда
мък
мъка
мъкна
мъкна се
мъкнене
мълва
мълвеж
мълвене
мълвя
мълзене
мълзя
мълком
мълниен
мълниеносен
мълниеносно
мълния
мълча
мълчалив
мълчаливец
мълчаливо
мълчаливост
мълчане
мълчание
мълчешката
мълчешком
мъмлене
мъмля
мъмрене
мъмря
мъна
мъналка
мънене
мъник
мънинки
мънинко
мънисто
мъниче
мъничко
мъничък
мънкам
мънкане
мърва
мърдам
мърдане
мързел
мързелан
мързелана
мързелив
мързеливец
мързеливка
мързеливо
мързеливост
мързи
мъркам
мъркане
мърлене
мърльо
мърля
мърля се
мърляв
мърлям
мърляне
мърморене
мърморко
мърморя
мърсене
мърсотя
мърсувам
мърсуване
мърся
мъртвец
мъртвешки
мъртвея
мъртвило
мъртвина
мъртвица
мъртвичина
мъртво
мъртво-
мъртвопиян
мъртвороден
мъртъв
мърцина
мърчина
мърша
мършав
мършавеене
мършавея
мършавина
мършавост
мършояден
мършоядец
мъска
мъст
мъстакулка
мъстене
мъстеница
мъстител
мъстителен
мъстителка
мъстя
мътеж
мътен
мътене
мътеница
мътилка
мътило
мътнеене
мътнея
мътно
мъток
мътя
мътя се
мъх
мъхав
мъхат
мъхнат
мъхов
мъховиден
мъховит
мъча
мъча се
мъчен
мъчене
мъчение
мъченик
мъченица
мъченически
мъченичество
мъченишки
мъчилище
мъчило
мъчител
мъчителен
мъчителка
мъчително
мъчно
мъчно-
мъчнодостъпен
мъчноизлечим
мъчноподвижен
мъчноподвижност
мъчнопроходим
мъчнопроходимост
мъчнотия

мъ̀ртъв, -тва, -тво, мн. -тви, прил. 1. Който е умрял, който е престанал да живее. Противоп. жив. Кор, изправя се, изцвили и, отронил сетни сили, / грохне мъртъв на земята някой воин поразен. Смирненски. Проклетият човек в тоя същи миг гръмна и кучето се търколи мъртво. Вазов. 2. Прен. В който няма живот, жизненост, оживление. Цялото село изведнъж утихна, пустини о а мъртво. Никакъв шум, никакъв глас. Като че в селото нямаше ни една жива душа. Йовков. Улицата съвсем пуста, мъртва. Вазов. Земята беше гола, още безплодна и мъртва. Йовков. Вековете минават / пред моите мъртви очи. Лилиев. Мъртъв поглед. 3. Прен. Който, няма вече стойност. Мъртви божества. Мъртва догма. 4. Като същ. мъртвият м., мъртвата ж., мъртвото ср. ‒ мъртвец. На колата до ковчега на мъртвата седеше захлупена по очите си Йовка. Елин Пелин. □ Мъртва коприва ‒ растение с листа като на коприва, които не парят. Lamnium. Мъртва кост ‒ бучка от затвърдели клетки, най-често по черепа и по китките на ръцете. Мъртва природа ‒ а) Неорганическа природа. б) Живоп. Картина, на която са изобразени откъснати цветя, плодове, убит дивеч, риба и пр., но не пейзаж или живи тела; натюрморт. Мъртва тишина ‒ пълна тишина. Мъртва точка ‒ а) Спец. Състояние на мигновено равновесие на движещите се части на един механизъм. б) Застой. Мъртви листа ‒ изсъхнали листа. Мъртво пространство (спец.) ‒ пространство, което се заключава между оръдие, което стреля, и мястото на попадението на изстреляния снаряд. Мъртъв език ‒ език, на който не се говори и който е познат само по писмени паметници. Мъртъв инвентар ‒ стопански машини за разлика от работния добитък. Мъртъв капитал ‒ капитал, ценност, която не носи доход. Мъртъв сън ‒ дълбок, непробуден сън. Ни жив ни мъртъв ‒ състояние на вцепенение вследствие на страх, вълнение.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.