мършавèя, -èеш, мин. св. мършавя̀х, прич. мин. св. деят. мършавя̀л, -а, -о, мн. мършавèли, несв., непрех. Ставам мършав; слабея телесно, отслабвам. Тия дни гледам, че бялото пиле с черното крило, което имаше и на опашката си две черни пера, захваща да мършавее. Каравелов.
|