опѝпвам, -аш, несв.; опѝпам, -аш, св., прех. 1. С пипане наоколо установявам нещо. Калитко отново тръгна и пак опипа пазвата си... Сякаш нейното съдържание бе по-ценно от живота му. Ив. Хаджимарчев. После тя със същия учуден, възхитен поглед се загледа в косите ѝ... Руменова забеляза погледа ѝ, бързо, смутено опипа косите си, види се помисли, че не са в ред. Дим. Талев. 2. Прен. Разг. Ограбвам. Нито името си ще кажа, нито откъде съм ‒ рязко отвърна той (пленникът). ‒ Ако искате пари, нà, вземете колкото са останали: вашите нехранимайковци добре ме опипаха. Ст. Загорчинов. опипвам се, опипам се възвр. и страд.
|