опустошèние, мн. -я, ср. 1. Опустошаване. Игуменът се е обърнал за защита пред висшето правителство и опустошението на гората е спряно, доде се произнесе съдилището. Вазов. 2. Развалини, съсипии. Тука,... дето е изсечена гората, може да се види как природата се старае да поправи опустошенията, които прави човекът. Вазов.
|