оплàквам1, -аш, несв.; оплàкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. оплàкнат, св., прех. Измивам нещо с вода чрез плакнене; изплаквам. Райка и тя оплакна и наля бялото менче. Влайков. оплаквам се, оплакна се възвр. и страд.
оплàквам2, -аш, несв.; оплàча, -еш, мин. св. оплàках, св., прех. Плача над някого, когото съм загубил. А след като обстановката доби донякъде погребален вид, гъркинята седна до мъртвеца и почна да го оплаква. Дим. Димов. Вие, които ме разбирате и обичате. / Когато умра, недейте да ме оплаквате и кичите. Багряна. || Окайвам. Нямам либе, първа обич / мене да очаква / и да ме оплаква. Яворов. оплаквам се, оплача се страд. □ Жив да го оплачеш (разг.) ‒ за някого, който е в много лошо, окаяно състояние.
|