опъ̀вам, -аш, несв.; опъ̀на, -еш, мин. св. -а, прич. мин. страд. опъ̀нат, св., прех. 1. Дърпам нещо, за га стои обтегнато. Конят поиска да се изправи на задните крака, но силната ръка на ездача опъна поводите. Ст. Загорчинов. Опъвам въжето за пране. || Изтеглям, оправям нещо да няма гънки. Той простря краката си и като опъна набърчените чизми към коленете си, рече с дебел дрезгав глас: ‒ Много прахоляк, брей! Елин Пелин. 2. За част от тялото ‒ държа прав, протягам. Воловете опъваха шии и бавно извличаха тежките коли. К. Петканов. Гледаха ги всички. Много орли опънали широки криле и сякаш не хвърчат, а се плъзгат, като че ги носи вятър. Йовков. Опъвам ръка. 3. Дърпам нещо, за да го изместя от първоначалното му положение. Опъвам спусъка на револвера. 4. Разг. Работя тежка, непосилна работа. Опъвахме цял месец в накрая пак недоволни. 5. Разг. Накарвам насила. Я да те опънат да ореш цяла неделя на Станьово коляно и да ядеш само диви круши със сух хляб, че да видиш как ще ти изпадне мехът. Цани Гинчев. 6. Диал. Обикн. за спиртно питие и тютюн ‒ пия наведнъж или поемам дълбоко. Като му опъна три шишета вино, и ще спя като къпан. Чудомир. Извади една малка лулица из пояса си, опъна няколко пъти, очите му се отвориха още повече, захвана и да се смее. З. Стоянов. опъвам се, опъна се страд. □ Опъвам каиша (разг.) ‒ работя тежка, непосилна работа Те няма какво да му мислят, тях всичко им е наред, ами ние, ние. дето опъваме каиша, как ще я оправяме сега, като се е забъркала една, дето никъде я няма. Л. Стоянов.
|