оправдàвам, -аш, несв.; оправдàя, -àеш, мин. св. оправдàх, св., прех. 1. Признавам някого за невинен. Някой си Владиков го съдиха, но го оправдаха, че нямало улики против него. Вазов. Сетне той разбра, че работата е по-сериозна, но се надяваше, че е момчешка работа и че съдиите ‒ ако се дойде до съд ‒ ще ги оправдаят и всичко ще се забрави. Г. Караславов. || Признавам, че някой е постъпил правилно. Стрина Венковица се мъчи да оправдае и запази невястата. Влайков. 2. Признавам нещо за допустимо, за възможно, за правилно. Животът пред очите на жена ми вече почна да се вижда като на филм. Тя всичко оправдаваше, всичко намираше за нормално ‒ и злото, и доброто. Елин Пелин. Целта оправдава средствата. 3. В съчет. с отвл. същ. като надежда, доверие, очакване, мнение означава: доказвам, показвам действително, че заслужавам нещо. Мургав, навъсен,... той оправдаваше с физиономията си репутацията, която си беше създал, на енергичен и строг забитин. Величков. С това си действие той оправда доверието ми 4. Представям документи срещу изразходвани парични средства, продукти и др. Ще бъде хубаво, ако успеем да купим от селяните някое прасенце... Имам малко пари в ротната каса..., после все ще намеря начин да ги оправдая пред касиера. Вежинов. оправдавам се, оправдая се страд.
|