определèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от определя. 2. Като прил. ‒ а) Който е точно установен, предварително посочен. Точно в определено време през нощта и особено сутрин ясният и звънлив глас на петела огласяваше околността и обаждаше на старите войници колко е часът. Елин Пелин. От всички страни се стичат към определения пункт бодрите туристи. Ал. Константинов. Движа се в определена посока. б) Който е ясен, отчетлив, който не дава повод за съмнение, колебание. По-нататък вече всякакви по-определени очертания липсваха и всичко се сливаше в една мъглява дрезгавина. Йовков. || Който е добил своя форма, свой образ. Някак неусетно в сърцето на Стояна започна да се поражда едно определено чувство към тоя малък, нов човек в дома му. Дим. Талев. в) Който е предназначен за нещо. Тя чистеше и миеше съдовете, редеше двете стаи, определени за нощуване на пътници. Елин Пелин.
|