Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
т
та
тв
те
ти
тк
тл
тм
то
тп
тр
ту
тц
тщ
тъ
тю
тя
та
табак
табакера
табан
табахана
табашки
табела
табиет
табиетлия
табия
табият
табла
табладжийка
табладжия
табланет
таблен
таблетен
таблетка
таблица
табло
табор
табу
табун
табуретка
тава
таван
тавански
тавтологичен
тавтология
таен
таене
таз
тазвечерен
тазгодишен
тази
тазов
тазсутрешен
таинствен
таинствено
таинственост
тайга
тайна
тайно
тайнствен
тайнствено
тайнственост
тайнство
тайфа
тайфун
така
такава
такваз
таквиз
таквоз
таке
тако
такова
такса
такси
таксидиот
таксиметър
таксувам
таксуване
такт
тактик
тактика
тактичен
тактически
тактично
тактичност
тактов
тактувам
такъв
такъм
талаз
талазовиден
талант
талантлив
талантливо
талантливост
таласъм
талаш
талвег
талер
талерка
талибан
талига
талигаджия
талигар
талигарски
талигарство
талим
талисман
талия
талк
талков
талмуд
талмудист
талог
талон
талпа
там
тамам
тамбура
тамбурашки
таме
тамка
тамкашен
тамо
тамошен
тампон
тамън
тамян
тамянен
тамянка
тамянов
тананикам
тананикане
тангенс
тангенсов
тангента
танго
танец
танзимат
танин
танинов
танк
танкер
танкист
танков
тантела
тантелен
тантиеми
тантурест
танц
танцмайстор
танцов
танцувален
танцувам
танцуване
танцувач
танцувачка
танцьор
танцьорка
тапа
тапет
тапетен
тапир
тапицер
тапицерия
тапицирам
тапициране
тапицировка
тапия
тара
тараба
тарабука
таралеж
таралежов
тарама
тарамбука
тарантела
тарапана
таратайка
таратор
тарашувам
тарга
тарелка
тарикат
тарикатски
тарифа
тарифен
тарльо
тартор
тартюфщина
тархана
тас
тат
татарин
татарка
татарски
тате
татев
татко
татков
татковина
тато
татов
татуирам
татуиране
татуировка
татул
татък
тафрене
тафря
тафта
тафтен
тахан
тахтаба
тача
тачене
тая
тая се

тàбла1 ж. (лат.). 1. Плосък, голям, продълговат съд за носене, поднасяне на почерпка, храна и др.; поднос. Влезе Кръстевица с тенекиена табла, на която имаше четири чашки с ракия. Г. Караславов. От таблите със супа излаза бяла пара. Л. Стоянов. Той бърза и високо с двете си ръце издига таблата си, препълнена с нови цветя. Йовков. 2. Широк и плитък съд; тава, тепсия. Пълна табла с банички.

тàбла2 ж. (лат.). 1. Дървена кутия с начертани особени фигури, с кръгли плоски плочки „пулове“ и зарчета, употребявана за игра. 2. Вид игра в такава разтворена кутия. После седнаха да играят на табла. Вазов. 3. Училищна черна дъска. Ако ви е мъчно да повярвате, погледнете на таблата — и той стана и ѝ посочи окачената на стената черна дъска с имената на гостите. Вазов. 4. Остар. Плоча за писане. Книгите ни са затворени. Извадили сме таблите си. Влайков. 5. Остар. Табела. На стената увисва малка кръгла табла — Алеко Константинов, адвокат. П. П. Славейков. 6. Голяма плоска част на мебел, врата и пр. Табла на креват.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.