талантлѝв, -а, -о, прил. 1. Който притежава талант1; надарен, даровит. Талантлив писател. Талантлив художник. Талантлива артистка. Талантлив държавник. 2. Който показва, проявява талант. Четеше непрекъснато нашата изящна литература, възхищаваше се от всяка талантлива проява и в разговори цитираше знаменити мисли от наши автори. Елин Пелин. Талантливо пеене.
|