тапѝя ж. (тур.). Остар. 1. Документ за собственост на имот; нотариален акт. Я ми донесете тапиите на нивите си да ги видят: там пише, че нивата ви е, да речем, десет декара. Йовков. Редовно прибираше в търговските си тефтери тапиите на къщите им, продажбените билети на добитъка. Кр. Велков. 2. Прен. Разг. Документ.
|