танк, тàнкът, тàнка, мн. тàнкове, тàнка (сл. ч.), м. (англ.). Воен. Бронирана бойна кола, снабдена с оръдие и картечници, пригодена да пътува по неравен терен. Капитан Шулгин чертаеше с цветен молив пътя на настъплението и уговаряше помощта, която артилерията трябваше да даде на танковете и на пехотата. Ив. Мартинов. Мисълта, че може да падне на бойното поле с разкъсани гърди или под тежките гъсеници на немския танк, нито за миг не минаваше през ума му. П. Вежинов.
|