тàраба ж. (тур.) Диал. 1. Ограда от дъски; стобор. Те навлязоха в тесните и тъмни улички и се спряха пред един ограден с тараби двор. А. Гуляшки. През високите тараби се покатери котка с настръхнала опашка. М. Кремен. 2. Дъска от такава ограда.