Речник

улàвям, -яш, несв.; уловя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Вземам, сграбчвам с ръка; хващам. Марко усети тозчас лъжата, скокна сърдито, улови сина си за ухото. Вазов. Стоян я улови за ръката. Тя трепереше. Влайков. Уловиха коня кой за крак, кой за опашка, кой за глава и го изправиха. Йовков. || Обр. Ний тръгнахме, с очи разтворени и влажни, / да уловиме — сянката на любовта. Багряна. Свободата им се струва като мираж, който са уловили, тя ги упоява като вино. Л. Стоянов. 2. Задържам с примка, мрежа, въдица, капан и др.; хващам дивеч. Уловихме много риба. 3. Насила задържам някого, правя го свой пленник; хващам, залавям. Едвам той се приближава до къщата си и десет яничарина го улавят и свръзват. В. Друмев. Щом поп Танас се научил, че съм пристигнал, пратил сеймени да ме уловят и затворят. П. Р. Славейков. Разбойници нападнали веднъж един керван и уловили търговците. Нар. прик. 4. Задържам някого, когото преследвам, който се укрива; хващам, залавям. Този разговор между двамата заптии се отнасяше за Васил Левски, когото търсеха да уловят. Вазов. Турците го бяха уловили с няколко другари в гората, дето се крили. Величков. Никой не вярваше, че Мурад ще се остави да го уловят тъй лесно. Йовков. Уловиха крадеца. || Вземам с ръка и задържам някого или нещо, което се намира в движение. Улови една муха. Лошо ми подхвърлиха топката и не можах да я уловя. 5. Прен. Разг. Издебвам, намирам някого, за да го използвам. Беше ми заборчлял 300 гроша по едно време и две години ме лъга, хеле го улових да ми боядиса талигата и къщата, та си ги прихванах! Чудомир. Два дни го търся и все не мога да го уловя. 6. Прен. Разг. Издебвам, залавям някого, когато върши нещо лошо, неприлично, нередно. Жената се изчерви цялата, като че я уловиха в някакво престъпление. Вазов. Улових го, че пасе коня си в нивите. Йовков. Тя често го улавяше, че не я слуша, а стои унесен в мислите си, погледът му блуждае. Дим. Талев. 7. Прен. Долавям, схващам нещо. И беят се усмихна лукаво, като че улови някаква плитка лъжа. Вазов. Тя напрягаше слух и искаше да улови всяка дума. Елин Пелин. Тя улови погледа му, трепна от свян и се смути. К. Петканов. 8. Прен. Разг. За радиоапарат, радиотелеграф и под. — приемам предаването, радиовълните на някоя станция. Да имаме радио сега, всичко, всичко ще уловим. Ст. Ц. Даскалов. 9. Прен. Диал. Упътвам се на някъде; тръгвам, поемам, хващам. После улавят през върбалаците към селото Драгоево. Блъсков. Като достигнах къде Слатина, улових поляните и тръгнах нагоре. Цани Гинчев. Колата улови на ляво и се запъти към източна посока. Вазов. 10. Прен. Диал. В съчет. със съюза да и следващ глагол — заемам се, почвам. Докторът хвана тоягата си и скокна Стремски улови да ги разтървава. Вазов. Той иска да улови нещо, за да работи, но сам не знае какво да захване. П. Ю. Тодоров. И уловихме ний / за по-честити да се готвим дни. К. Христов. 11. Прен. Диал. За болест — хващам, прихващам. Не си мокри много косата, да не те улови хремата. Улови ме грипът. улавям се, уловя се страд. □ Улавям гората (планината, балкана) (разг.) — избягвам в планината, ставам хайдутин или партизанин. Преди да улови планината, Славчо бил мирен и работлив лозар и никой не можел да предвиди, че ще свърши с хайдутлук кроткият белимелец. Вазов. Улавям дирите на някого (разг.) — добирам се до данни, сведения за някого, който се крие. Ценко бе уловил дирята на крадците. Влайков. Улавям някого за ухото (разг.) — изобличавам или наказвам някого за грешки, провинения, простъпки. Аз да съм един кмет, ще уловя за ухото най-напред онзи, дето е бил с него. Йовков.