Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
улав
улавям
улавям се
улавяне
улан
улегна
улегнал
улегналост
улей
улеснение
улесня
улеснявам
улесняване
улетя
улетявам
улетяване
улика
улисам
улисам се
улисвам
улисвам се
улисване
улисия
улитам
улитане
улица
улича
уличавам
уличаване
уличен
уличник
уличница
улов
уловим
уловимо
уловица
уловка
уловя
уловя се
уломка
ултимативен
ултимативно
ултиматум
ултра-
ултравиолетов
ултрамарин
ултрамаринов
ултрасептил
улулица
улуча
улуча се
улучвам
улучвам се
улучване
улягам
улягане

у̀лица ж. 1. Път между сгради и дворове в населено място. За пръв път вижда тая улица, по която къщите от едната страна бяха в сянка, от другата осветени от слънцето. Елин Пелин. По калдъръмените улици затракаха подковите на лудите кърджалийски коне. Йовков. Той вървеше сам низ глухите улици на градеца. Г. Райчев. Главна улица. Затънтена улица. Павирана улица. 2. Разш. Разг. Жителите на сградите, които се намират около такъв път. Цялата улица вече говори за тая случка. Сред нощ префуча камион и събуди цялата улица. 3. Прен. Само ед. Среда, лишена от културното въздействие на семейството, училището, обществото. Кой съм аз? Едно подхвърлено дете, взето от улицата и отхранено от жалост и състрадание. В. Друмев. И така Ян Бибиян заживя на улицата. Той престана да посещава училището. Елин Пелин. Израсъл на улицата. Лошото влияние на улицата. Дете на улицата. □ Задънена улица — а) Улица без изход; сляпа улица. Кръшнаха в задънена улица, почукаха на избеляла от старост врата и зачакаха. К. Петканов. б) Прен. Безизходно положение. До задънена улица стигна и следствието със заловения в антиквариата книжарница шпионин. П. Вежинов. Зелена улица (спец.) — свободен път на влак през гара. Главната задача на диспечера е да осигури „зелена улица“ за тежкотоварните влакове. Изхвърлям някого на улицата (разг.) — а) Изгонвам някого от жилището му. б) Лишавам някого от работа. Всеки ден от всички банки и фабрики се изхвърляха на улицата хиляди хора. Г. Райчев. Меря улиците (разг.) — скитам се, шляя се без работа. Залюбили се един в другиго и тръгнали да мерят улиците и полетата. Каравелов. На улицата (разг.) — навън, под открито небе. Аз съм се затворил в къщи, не мога да си покажа носа на улицата. Ал. Константинов. На улицата! На митинг, другари! Хр. Радевски. Оставам (съм) на улицата (разг.) — изпадам в тежко, бедствено положение, без подслон и без средства съм. После баща ти умря, семейството остана на улицата. Дим. Димов. Оставям някого на улицата (разг.) — ставам причина някой да изпадне в бедствено положение. Сляпа улица (разг.) — улица без изход; задънена улица. Къщицата, където сега живееше Стремски с домашните си, беше в дъното на една сляпа улица. Вазов. Човек от улицата (разг.) — случаен човек, когото никой не познава. Не мога да пусна в къщата си човек от улицата.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.