|
уля̀гам, -аш, несв.; улèгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За нещо рохкаво, пухкаво — ставам посбит; слягам се. Като повали дъжд някой и друг ден, новият насип ще улегне. 2. Само 3 л. Прен. Установявам се, задържам се на едно положение; уталожвам се, успокоявам се. Вълните улягат; пустинята морска / вечерна мъгла я прибули. П. П. Славейков. Щом се попривърши пролетната работа и времето улегна, Арап ага тръгна с тайфата си да събира по селата данъци. Дим. Талев. 3. Прен. Разг. Преставам да съм буен и невъздържан, ставам спокоен и благоразумен; уталожвам се. Като минат годините или като поизпати, човек уляга.
|