Речник

улу̀чвам, -аш, несв.; улу̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Със стрелба или хвърляне точно удрям в целта; умервам, попадам. Един камък улучи брат ми в главата и го уби на място. О. Василев. Право стреля. Ще умра / Във гърдите ме улучи. Вапцаров. Тоя път снарядът улучи точно в оръдейния купол и оръдието млъкна. П. Вежинов. 2. Угаждам, отгатвам, налучквам. Мишо се усмихна тънко. Усмихна се, без да ще, и старият. — Улучил е, значи. Казал е правата. Г. Караславов. 3. Избирам, намирам случай, време, сгода за нещо; случвам. Улучих минутата, в която Альо се намираше в най-благодушното настроение, и внезапно го попитах. Вазов. Домакинята улучи момент и му предложи втори чай; той поблагодари и прие. Г. Райчев. 4. Неочаквано намирам някого или нещо някъде; натъквам се, попадам, сварвам. Всичките грабнаха кой каквото улучи. Вазов. Ние не улучвахме пътя и сега прожекторът наистина ни помагаше. Йовков. Улучих го тъкмо, когато се беше върнал в къщи. улучвам се, улуча се страд.