Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
улав
улавям
улавям се
улавяне
улан
улегна
улегнал
улегналост
улей
улеснение
улесня
улеснявам
улесняване
улетя
улетявам
улетяване
улика
улисам
улисам се
улисвам
улисвам се
улисване
улисия
улитам
улитане
улица
улича
уличавам
уличаване
уличен
уличник
уличница
улов
уловим
уловимо
уловица
уловка
уловя
уловя се
уломка
ултимативен
ултимативно
ултиматум
ултра-
ултравиолетов
ултрамарин
ултрамаринов
ултрасептил
улулица
улуча
улуча се
улучвам
улучвам се
улучване
улягам
улягане

у̀лтра- (лат.). Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение свръх, извън някакви предели, прекалено, крайно, напр.: ултрамодерен, ултрареакционен, ултрапрактичен и др.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.