|
улетя̀вам, -аш, несв.; улетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. улетя̀л, -а, -о, мн. улетèли, св., непрех. Диал. Улитам. Вятър духва — сваля грозна маска. / Самозванецо, тъй улетява / най-подир и твоята прослава. Михайловски. Жена вино да не пие, че ѝ улита косата. Погов.
|