Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
улав
улавям
улавям се
улавяне
улан
улегна
улегнал
улегналост
улей
улеснение
улесня
улеснявам
улесняване
улетя
улетявам
улетяване
улика
улисам
улисам се
улисвам
улисвам се
улисване
улисия
улитам
улитане
улица
улича
уличавам
уличаване
уличен
уличник
уличница
улов
уловим
уловимо
уловица
уловка
уловя
уловя се
уломка
ултимативен
ултимативно
ултиматум
ултра-
ултравиолетов
ултрамарин
ултрамаринов
ултрасептил
улулица
улуча
улуча се
улучвам
улучвам се
улучване
улягам
улягане

у̀лей, -еят, -ея, мн. -еи, м. 1. Издълбано дърво или открита дървена тръба, по която се спуща вода от река, за да кара воденица, тепавица, бичкиджийница и под. Горната бичкиджийница е полуразрушена барака. Оцелял е само улеят, от който пада шумно водата. Вазов. Старият воденичар дядо Угрин прегледа още веднъж с голямо внимание гнилия и жабунясал улей на воденицата. Елин Пелин. || Тясна продълговата вдлъбнатина, по която се изтича вода. Започна да прехвърча сняг и суграшица и за половин час улеите на старите керемидени покриви побеляха. Г. Караславов. Вадички помия се стичат по улеите. К. Константинов. 2. Отвор на машина, съоръжение, приспособен да се изтича нещо. Мелницата беше готова, оставаше да се пусне в работа; сред трясък и шум от улея потече бяло брашно. Л. Стоянов. От улеите на редосеялката потекоха зърна. Кр. Григоров.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.