щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
| щука
щуквам
щукване
щукна
щур
щурав
щураво
щурак
щурам се
щуране
щурачка
щуреене
щурец
щурея
щурм
щурман
щурмански
щурмов
щурмовак
щурмовашки
щурмовик
щурмовщина
щурмувам
щурмуване
щурота
щуротия
щурче
щурчо
|
щу̀квам, -аш, несв.; щу̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Изгубвам се, изчезвам съвсем незабелязано, ненадейно от някъде. Надзирателят пъхна акта в джоба си, грабна кошничката с конфискуваната риба и щукна надолу. Д. Калфов. Пасях коня на чичо. Дорде го видя, щукна някъде. Него търсех. Ем. Коралов. || Прен. Изгубвам се някъде. Тия думи, които искаше да ѝ каже, бяха щукнали някъде из съзнанието му и той напразно се мъчеше да си ги припомни. А. Гуляшки.
|