Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
щука
щуквам
щукване
щукна
щур
щурав
щураво
щурак
щурам се
щуране
щурачка
щуреене
щурец
щурея
щурм
щурман
щурмански
щурмов
щурмовак
щурмовашки
щурмовик
щурмовщина
щурмувам
щурмуване
щурота
щуротия
щурче
щурчо

щурàк1, мн. -ци, м. Щур човек.

щурàк2, мн. -ци, м. Диал. Чеп, канела на бъчва, чешма и под. Една чешма с малко корито, с пиринчен щурак стърчеше пред къщата. Ем. Станев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.