Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
щука
щуквам
щукване
щукна
щур
щурав
щураво
щурак
щурам се
щуране
щурачка
щуреене
щурец
щурея
щурм
щурман
щурмански
щурмов
щурмовак
щурмовашки
щурмовик
щурмовщина
щурмувам
щурмуване
щурота
щуротия
щурче
щурчо

щурмовàк, мн. -ци, м. Лице, което се числи към щурмова военна част. Щурмоваците почнаха да се изправят, примъкваха се упорито към бронеизтребителя, който от време на време сухо тряскаше. П. Вежинов. Щурмоваците, стиснали бомбите в ръце, пропълзяха последни. Дим. Ангелов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.