Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
щука
щуквам
щукване
щукна
щур
щурав
щураво
щурак
щурам се
щуране
щурачка
щуреене
щурец
щурея
щурм
щурман
щурмански
щурмов
щурмовак
щурмовашки
щурмовик
щурмовщина
щурмувам
щурмуване
щурота
щуротия
щурче
щурчо

щу̀рман м. (хол.). 1. Мор. Специалист водач на кораб, помощник на капитан. 2. Авиац. Специалист по управление на летателните апарати.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.