щурчè, мн. -та, ср. Умал. и гальов. от щурец. Църкат щурчета и пеят / славеи — близо, далеко. К. Христов. Някъде в студеното огнище свирукаше щурче — единственият обитател на запустялата къща. М. Марчевски.