щурèя, -èеш, мин. св. щуря̀х, прич. мин. св. деят. щуря̀л, -а, -о, мн. щурèли, несв., непрех. Разг. 1. Ставам щур, пощурявам, подивявам. 2. Побуявам, лудувам. Децата обичат да щуреят пред хора.