Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
яба
ябана
ябанджийка
ябанджийски
ябанджия
яблан
ябланов
ябълка
ябълкар
ябълкарка
ябълкарски
ябълков
ябълчен

ябанджѝя, -та, мн. -ѝи, м. (перс.). Диал. Човек, дошъл от друго селище, от друга област или страна; чужденец, странник. Той е ябанджия човек, в нашия край е от два дена само. П. Спасов. Аз съм ябанджия тук и за мене ще бъде приятна вашата компания. Дим. Талев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.