Речник

я̀бълка ж. 1. Овощно дърво, което ражда възкисели или сладки плодове с кълбовидна форма. Pirus malus. В тез градини толкоз чудни / пролет там са нацъфтели / круши, ябълки и сливи. П. Р. Славейков. Минаха край сливите, ябълките, вишните, натегнали от овощия. Вазов. Дива ябълка. 2. Плод от такова дърво. Клонченца зеленки, / ябълки червенки, / хубавички са! П. Р. Славейков. Дорде е мома при майка, / тя бива бяла-червена / като червена ябълка. Нар. прик. Сушени ябълки. Петровка ябълка. Конфитюр от ябълки. 3. Обикн. мн. Прен. Диал. Двете издадени кости под очите на черепа у човек; скули. Лицето му със силно изпъкнали ябълки имаше изражение свирепо и диво. Вазов. 4. Прен. Горен заоблен край на бедрена кост. □ Адамова ябълка (разг.) — издадена напред хрущялна част на гръкляна у човек. Той пристъпваше надменно и тънкият му врат изглеждаше още по-дълъг, с изпъкнала, ръбеста адамова ябълка. Дим. Талев. Вълча ябълка — вид тревисто растение, плевел по ниви, орници и лозя. Aristolachia clematitis. Земна ябълка — а) Растение от рода на слънчогледа с подземни грудки, които се ядат. Неlianthus tuberosus. б) Грудките на това растение. Ям земни ябълки. Очна ябълка (разг.) — орган на зрението с кълбовидна форма, разположен в специална вдлъбнатина на лицевата част на черепа. Ябълка на раздора (книж.) — нещо, което поражда несъгласия и вражди.