Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
яба
ябана
ябанджийка
ябанджийски
ябанджия
яблан
ябланов
ябълка
ябълкар
ябълкарка
ябълкарски
ябълков
ябълчен

я̀бълчен, -а, -о, и -чна, -чно, мн. -чни, прил. Ябълков. Белият ябълчен цвят храни пчелите. Елин Пелин. Понесе се над овощната градина и се изгуби между ябълчените и сливовите дръвчета. Ем. Станев. □ Ябълчна кост — кост от лицето, която образува скулата и част от външната страна на очната орбита.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.