едноврѐменен - единствено число, мъжки род, нечленувано едноврѐменния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член едноврѐменният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член едноврѐменна - единствено число, женски род, нечленувано едноврѐменната - единствено число, женски род, членувано едноврѐменно - единствено число, среден род, нечленувано едноврѐменното - единствено число, среден род, членувано едноврѐменни - множествено число, нечленувано едноврѐменните - множествено число, членувано
1 синхронен (книж.) - паралелен (прен.) - успореден (прен.) - едновременен 2 едновременен б1 - слово - разводач - приказка - дума - лаф (разг.) - водачество тртъътъуъуъуъуъутъуътуъуъ
ЕДНОВРЀМЕНЕН1, -нна, -нно, мн. -нни, прил. За две или повече, обикн. еднородни действия — който се извършва в едно и също време с друг.