развратѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано
развратѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
развратѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
развратѐна - единствено число, женски род, нечленувано
развратѐната - единствено число, женски род, членувано
развратѐно - единствено число, среден род, нечленувано
развратѐното - единствено число, среден род, членувано
развратѐни - множествено число, нечленувано
развратѐните - множествено число, членувано
РАЗВРА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За човек — който е отдаден на разврат (в 1 знач.) и живее безпътно; порочен, аморален, безпътен2, безнравствен, неморален, покварен. Едната сестра развратна била държанка. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 98.