разговорчѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * разговорчѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член разговорчѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член разговорчѝва - единствено число, женски род, нечленувано разговорчѝвата - единствено число, женски род, членувано разговорчѝво - единствено число, среден род, нечленувано разговорчѝвото - единствено число, среден род, членувано разговорчѝви - множествено число, нечленувано разговорчѝвите - множествено число, членувано
1 бъбрив - приказлив - разговорлив - разговорчив - словоохотлив - устат (разг.; неодобр.) - хлевоуст (разг.; неодобр.)
РАЗГОВОРЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който обича да разговаря, да приказва; приказлив, общителен, разговорлив.
Такъв беше той — странен. Ту буйно-весел и разговорчив, ту мрачен и недостъпен. Цв. Ангелов, ЧД, 31. Върнаха се в Топола. Богдан още трепереше от гняв и стискаше челюсти, но Мирчо се показа много разговорчив. К. Петканов, Х, 91. На всички направи впечатление, че от деня на облога старият контрабандист омекна, стана по-общителен, по-разговорчив и по-сговорчив. Г. Караславов, ОХ IV, 362. Ана Федотовна е сериозна, не много разговорчива жена. Н. Фурнаджиев, МП, 61.See more